Вашата оценка

Колизеумът в Рим


 


Колизеумът е най-голямото съоражене от римския свят, запазило се до наши дни, и величественото му въздействие не се помрачава нито от отминаващото време нито от загрозяващото го улично движение наоколо. Преди векове между стените му са кънтели звуците на гладиаторски битки и ревът на римската тълпа, а по-късно, през Средновековието трясъкът на чуковете, докато камъните му са били плячкосвани за изграждането на църкви и дворци. Днес, макар и полуразрушени, стените му си стоят като предизвикателство към прочутото пророчество, че “докато Колизеумът стои, ще устои и Рим, щом Кулизеумът рухне, ще рухне и Рим, заедно с него и светът”.
Колизеумът е рожба на император Веспасиан, който през 70г. сл. Хр. Решава да вдигне паметник, ознаменуващ военните му победи в Близкия изток. През 79г. сл. Хр., когато Веспасиан умира, строежът още не е приключен и е продължен от неговия син Тит за да бъде открит през 80г. сл. Хр.Последните довършителни работи са осъществени вече от наследника на Тит – Диоклециан, който също като предшествениците си е представител на Флавиевия род-оттам идва и името, с което арената е известна в началото: Флавиевамфитеатър.
Сегашното й име може би прозилиза от размерите й, но по-вероятно е свързано с Нероновия колос – в ония години най-голямата бронзова статуя в света, която се е намирала наблизо и се е запазила.

Вече готовият амфитеатър е образец за изчислителни линии и функционалност, по който се строят не само други римски амфитеатри, но и много съвременни стадиони. През 80 номерирани изхода могат да влязат и да излязат 50 000 зрители, а за 240 дървени подпори на горния етаж се закача широко корабно платно за да предпазва множеството от слънцето. Подът на амфитеатъра е посипан с пясък, така че участниците в битките да не се подхлъзнат, а също за да попива кръвта на гладиаторите /оттогава латинската дума arena , която означава “пясък”, се употребява за места, където има зрелища/. Животните и участниците в битката се качват на нея по всевъзможни проходи под сцената, скрипци и подемници, а с тръби и акведукти арената се пълни с вода, за да се провеждат имитации на морски битки.